В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля.

  Адвокат Райна Аврамова е адвокат с дългогодишен опит в разрешаване на корпоративни спорове, Член е на Софийска адвокатска колегия, Член на асоциацията на жените авокати, Член на Съюза на българските журналисти, кандидат за Председател на Софийска адвокатска колегия през 2016 год. и лектор към ОБК.

 ОБК СЪВМЕСТНО С АДВОКАТ РАЙНА АВРАМОВА РАЗВИВА МЕДИАТОРСКА ДЕЙНОСТ, НАСОЧЕНА КЪМ ДОБРОВОЛНО РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ МЕЖДУ ТЪРГОВЦИ ЧРЕЗ ПРЕГОВОРИ И ПОСТИГАНЕ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ПО ПЪТЯ НА ВЗАИМНИТЕ ОТСТЪПКИ И ИЗБЯГВАНЕ НА СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ И ТРОМАВА СЪДЕБНА ПРОЦЕДУРА.

 Медиацията е един от най-популярните способи за извънсъдебно решаване на спорове. Като голямата част от различните алтернативи на съдебния процес, тя се заражда и развива между 30-те и 80-те години на миналия век. Предимствата пред формалната и скъпа съдебна процедура, претоварването на съдилищата като цяло, както и неуместността на съдебните процедури за определени видове спорове, бързо налагат приемането и все по-широкото прилагане на способите за алтернативно решаване на спорове в почти всички държави в Европа и Северна Америка. 

  Първите актове, с които Медиацията се закрепя нормативно в Европа са Препоръки на Съвета на Европа. 

• През 1998 г. е приета Препоръка относно семейната медиация;
• През 1999 г. Препоръка за  медиацията по наказателни въпроси;
• През 2001 г.  Препоръка относно медиация между административни власти и частни лица;
• През 2002 г. Комитетът на Министрите на СЕ  приема и Препоръка за медиация по граждански въпроси. 
Това са първите общоевропейски актове, уреждащи института на Медиацията, които стават основа на уредбата на Европейския съюз в областта.
 
Всички нормативни изяви в този период очертават нарастващия интерес в областта на Медиацията в три насоки: 

• Като средство за подобряване на достъпа до правосъдие;
• Като отговор на приетите от държавите-членки законодателни мерки за насърчаване на алтернативното разрешаване на спорове;
• Като политически приоритет, поставен върху споровете в областта на информационните технологии и международните интернет спорове. 

В резултат на проведените дискусии е предприета и законодателна инициатива за регламентиране на Медиацията на ниво ЕС, чийто пряк резултат е Директива 2008/52/ЕО, в която са доразвити основните положения, залегнали в препоръките на ЕС.

МЕДИАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

  Българският Граждански процесуален кодекс отдавна предвижда възможността за доброволно разрешаване на спора, поставен пред съда. В първото заседание по делото съдията е длъжен да покани страните да се спогодят. Тук обаче става дума за помирение, което е един по-неформален способ за доброволно разрешаване на спорове. С началото на демократичните промени в България натоварването с дела на съдилищата в страната се увеличава. За да създадат по-икономични алтернативи за гражданите и бизнеса, редица организации за правна реформа започват работа по въвеждането ма медиацията в България на основата на работещи модели от САЩ и Европа.

  През декември 2004 г. е приет Закон за медиацията. Според закона предмет на медиацията могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица. Медиация може да се използва и по наказателни дела в случаите, когато Наказателно-процесуалният кодекс го допуска.

  Днес в България са създадени и работят множество центрове по медиация, включително центрове за търговска медиация към някои от бизнес асоциациите. Създаден е и Единен регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. В него са вписани онези медиатори, които са преминали обучение, отговарящо на изискванията на министерството.

Предимствата на медиацията са:

• Страните сами определят интересите и приоритетите си;
• Страните сами контролират резултата от процедурата;
• Медиацията запазва и възстановява взаимоотношенията между страните;
• Решаването на спорове чрез медиация спестява време;
• Медиацията е по-евтина в сравнение със съдебната процедура.
• Медиацията се провежда в приятна и добронамерена среда и в удобно за страните време;
• Разговорите и споразуменията между страните се запазват поверителни;
• Регистриран е висок процент на постигане на споразумение чрез медиация;
• Медиацията е процедурата, при която няма налагане на чужда воля върху спорещите и няма губеща страна.

Споровете, които могат да се решат чрез медиация, са:

• Търговски спорове – между търговци; по търговски сделки; членство в търговски дружества; конкуренция;
• Трудови спорове – трудови договори – прекратяване, обезщетения, трудови възнаграждения, трудов стаж и др.;
• Спорове по наемни отношения – наемна цена; повреди; изваждане на наемател;
• Потребителски спорове – гаранционни срокове и рекламации;
• Спорове от сферата на строителството – между граждани, архитекти, проектанти, строители и др.;
• Граждански спорове – семейни, битови, вещни, облигационни.

  Процедурата по медиация е уредена в Закон за медиaцията.

  Медиацията намира най-широко приложение при решаване на спорове, възникнали при осъществяване на търговска дейност. Практиката показва, че най-подходящи за провеждане на медиация са искове, свързани с парични претенции.

  Решаването на търговските спорове чрез съда не удовлетворява представителите на бизнеса. Причини за това са високите разходи при съдебни дела, липсата на предсказуемост при съдебните решения, забавяне на изпълнението им, липсата на конфиденциалност, загубата на време, накърняване на репутацията и влошаване на бизнес взаимоотношенията между страните.

ПРАКТИКА В БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ ДЪРЖАВИ

  Медиацията като способ за извънсъдебно разрешаване на търговски спорове има традиции. За ефективността й говори фактът, че в редица щати на САЩ по определени категории търговски спорове е невъзможно сезиране на съда, ако страните предварително не са се опитали да разрешат конфликта си чрез професионален посредник. В Англия около 21 %, а в Китай около 25 % от търговските спорове се решават извън съда чрез медиационна процедура. 

  В отделни страни-членки на ЕС (Германия, Холандия, Австрия и др.) се използва като алтернативен способ за разрешаване на спорове “възлагане разрешаването на спора от съда”, където със спора се ангажира съдия, който активно се намесва за помирение на страните. Друга възможност е възлагането от съда на трета страна за подпомагането на споразумение, както и регламентираното в законодателството на Германия задължение за страните преди да отнесат спора в съда да се насочат към алтернативен способ за разрешаването му.

  Пример от българското законодателство за извънсъдебно разрешаване на търговски спорове са разпоредбите на Закона за защита на потребителите в частта му относно създаването на “помирителни комисии” към Министерството на икономиката и енергетиката. Те съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги и неравноправните клаузи в договори, с търговските практики и договорите, сключвани с потребители. Съдействието се осъществява по искане на потребител с местоживеене или седалище в района на действие на съответната помирителна комисия. Производството пред помирителната комисия не е задължителна предпоставка за предявяване на иск пред съда. Помирителната комисия съдейства за доброволното уреждане на споровете чрез сключване на спогодба между страните по спора.

ВАРИАНТИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТ В РАБОТНА СРЕДА

  Вие като мениджър вече сте убеден, че разрешаването на конфликта е по-важно от причините, поради които бихте избегнали разрешаването му. Медиацията ви дава инструменти, които помагат за успеха на начинанието ви.

1. Подгответе средата, в която ще проведете сесията за разрешаване на конфликта. Тихо, уединено и комфортно място. Предварително подайте сигнал на участниците в срещата, че основната задача и цел ще бъдат да разрешите конфликта! Така психологически страните ще дойдат подготвени с нагласата за позитивно решение!

2. Решете какво искате да постигнете от срещата. Подобряване на работните взаимоотношения? Разрешаване на конкретен проблем? Увеличени алтернативи за успешни проекти? Взаимно разбиране на личните нужди и желания на всеки от участниците? Вие сте свободен да дефинирате варианти, спрямо конкретната ситуация, в която се намирате.

3. Започнете срещата давайки възможност на всяка страна да изложи гледната си точка. Целта на това е да се уверите, че всяка от страните ясно разбира гледната точка на насрещната страна. Уверете се, че всяка страна подкрепя мнението си с факти и данни (ако е възможно). Помнете – сега не е времето за дискусия, сега е време за задаване на въпроси, и за “чуваемост” и изясняване на позициите.

4. Съгласете се с различните гледни точки! Съгласете се, че има проблем! Това е началото на съвместната работа по търсенето на решение. В повечето случаи корените на проблема са във взаимното неразбиране.

 Разрешаване на търговски спорове чрез съда не удовлетворява винаги представителите на бизнеса.

  Причини за това са високите разходи при съдебни дела, липсата на предсказуемост при съдебните решения, забавяне на изпълнението им, липсата на конфиденциалност, загубата на време, накърняване на репутацията и влошаване на бизнес вазимоотношенията между страните. 

  Бизнесът “работи” с поемане на обещания за изпълнение на задължения и ангажименти. Тези обещания са писмени или устни, като страните разчитат една на друга, че всяка от тях ще спази уговореното. Когато обаче има неизпълнение по договора или неяснота възниква търговски спор. Тези спорове могат да струват скъпо.

  Обикновено страните наемат адвокати и започват преговори, които могат да имат или не успешен резултат. Когато не се постигне споразумение се подава иск пред съответния компетентен съд, като съдебните процеси имат няколко основни неудобства за бизнеса:

  Страните губят контрол. Адвокатите и съдиите са “господари” на времето и процедурата, а процесът може да се проточи с години.

  Страните губят способността да общуват една с друга, за да разрешат спора. Отношенията помежду им се разрушават.

  На следващо място идват разходите – измерени като загубено време, платени съдебни такси, хонорари на адвокати, растящи лихви. 

  Така увлечени в конфликт страните могат да загубят своите позиции в бизнеса.

  Казаното в голяма степен се отнася за малки фирми, които имат тясна верига от контрагенти и са изградили бизнеса си основно на лични взаимоотношения. 

  “Прозорливите” компании често предвиждат създаване на клауза за разрешаване на спорове, възникнали във връзка със сключените помежду им договори с помощта на медиация.

  Медиацията е по-гъвкав способ за разрешаване на спорове отколкото съдебната система. 

  Тя има няколко основни предимства пред традиционната съдебна система:

  На първо място - контрол. В процедурата по медиация може да се създаде споразумение само ако е приемливо и за двете страни, които обсъждат проблема заедно – на една маса в неформална обстановка. Това е особено подходящо за бизнес партньори, които искат да запазят бизнес отношенията си. 

  На второ място - конструктивен диалог.  Когато е договорирано, че има възможност за отнасяне на спора за разрешаване чрез медиация, страните са спокойни, че нищо не може да навреди на бизнес партньорството им. Ако не могат да се справят сами, те знаят, че ще потърсят съдействието на медиатор.

  На трето място - творчество. Медиаторът може да помогне на страните да сътворят работещо споразумение.

  На четвърто място – по-евтино. При медиация разходите за решаване на спора са контролирани и минимизирани. 

  Възможна причина за спор и неизпълнение на договор  може да бъде липсата на комуникация. Комуникацията има два компонента: да изложиш своята гледна точка и активно да изслушаш гледната точка на другия. В медиацията това се прави естествено,  с открита позиция и добронамереност. От друга страна - адвокатите в съдебния процес неизбежно вземат страна и помагат на страните да се “окопаят” в своята позиция. Като резултат от напрежението, комуникацията се загубва изцяло.

  Включването на клауза за медиация в договора, която осигурява на страните възможността да уредят спорове във връзка с договора преди подаване на иск в съда ще улесни страните. Както е добре договорът да бъде изготвен детайлно, така е добре страните да са сигурни че ще имат възможност да уредят отношенията си по взаимно изгоден и желан от тях начин с помощта на медиация, преди евентуално съдебно дело. 

    Медиацията е бърза процедура и е напълно конфиденциална. Тя предлага възможност за творческо решаване на конфликта. Също така медиацията е и най- евтината от всички алтернативи за разрешаване на спорове.

  Препоръчително е, когато се създава клауза за медиация,  да се има предвид следното: следва да има яснота на процеса – времевите параметри трябва да са уточнени, трябва да са определени лицата, които ще вземат решение дали да се участва в процедура по медиация и кой ще бъде упълномощен да взима решения при медиацията и да подписва споразумението.

  Търговската медиация е прагматичен разговор. На практика - подпомагани преговори, в които мениджърите на дружествата в спор, заедно с адвокатите си и един или двама неутрални посредници сядат, за да обсъдят благоприятните начини за излизане от спора.

Накратко търговската медиация предлага:

• Ясна и стегната процедура;
• Кратък срок;
• Гаранции за правата чрез участието или консултирането с адвокати;
• Конструктивен разговор, който да доведе до максимално изгоден и за двете страни резултат;
• сигурно споразумение, което се изпълнява бързо и доброволно.

  Благодарение на тези предимства медиацията спестява сериозни финансови ресурси, които иначе биха били погълнати от едно съдебно производство - за държавни такси, разноски за експертизи, време на служители, ангажирани със случая, такси за изпълнително производство.

  Центърът за спогодби и медиация понастоящем работи при Софийски районен съд и Софийски градски съд (ЦСМ). 

  Проект „МЕДИАЦИЯТА-ВАШЕТО РЕШЕНИЕ", финансиран  от  Фонд  „България"  на  Американската  агенция  за  международно  развитие  и German Marshal  Fund  чрез  Балканския  тръст  за  демокрация.  Проектът  се  изпълни  от Софийския районен съд (СРС) и Професионалната асоциация на медиаторите в България (ПАМБ), а техни партньори  бяха:  Европейската  асоциация  на  съдиите  за  медиация (GEMME)  и  Българо-американската  комисия  за  образователен  обмен  „Фулбрайт". При реализирането на  Програмата  участват  СРС,  ПАМБ  и  Националната асоциация  на медиаторите (НАМ), а от пролетта на 2011 г. и Софийски градски съд (СГС).

  Споразумение се постига, когато всяка страна прецени, че съществува вариант за разрешение, който отговаря на интересите й в по-голяма степен отколкото вариант за разрешаване. Споразумението най-често се сключва в писмена форма. То се подписва само от страните. Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка. Споразумението обвързва само страните по спора относно това, за което са се договорили, и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата. Споразумението е задължително, но няма сила на присъдено нещо. Споразумението, ако не е потвърдено в съдебно или арбитражно решение, подлежи единствено на доброволно изпълнение. Споразумението става годно изпълнително основание, когато подписите се заверят нотариално и при условие, че споразумението предвижда задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи (чл.237, б.з от ГПК). Споразумението може да се потвърди в съдебно или арбитражно решение и тогава то също представлява изпълнително основание. При висящ спор споразумението се представя на съда/арбитража за одобрение. При липса на заведено дело, споразумението може да бъде потвърдено по правилата на бързото производство от Арбитражния съд при БТПП.