ЩО Е ТО СЪДЕБЕН АДВОКАТ В БЪЛГАРИЯ?
Преди известно време се замислих: “Що е то адвокат?“ и преглеждайки тълковния речник се оказа, че адвокатът е „юрист, чиято професия е да бъде защитник на страна в съдебен процес или да дава консултации по юридически въпроси.“ Това тълкувание ме накара да се замисля за „съдебния адвокат – адвоката, който е защитник на страна в съдебен процес“, както и какво всъщност вършат съдебните адвокати.
Връщайки се назад във времето, още в Древен Рим римските юристи били обединени под общо название „iurisprudentes“, въпреки че съществували няколко категории. Юрисконсултите предоставяли извънсъдебна правна помощ под формата на консултации на форума или в дома си по всяко време и на всеки, който имал нужда. Успоредно с тях действали и професионалните юристи, които редактирали завещания или договори, защитавали накърнени правни интереси и представлявали пред магистратите или пред съда лица. Сред тях са ораторите и адвокатите, чиято дейност е свързана със съдебните процеси. Терминът, използван за адвокатската професия – „advocatus“, се свързва с глагола „vocare“, които означава „приканвам на помощ“. Съществува и лексема “advocatio“, означаваща едновременно съдебна защита и звание на адвоката, като последното се означава и като „officium advocationis“.
За да разберем най-добре какво е съдебният адвокат, както казва Франсис Лий Бейли: „нека погледнем на юридическата практика като на пирамида“.
Естествено в основата на тази пирамида са клиентите и техните адвокати. Веднага възниква въпроса у всеки клиент: „Дали адвокатът ми е специалист в тази област?“ И това е единственият правилен въпрос, който следва всеки, станал клиент на „Темида“ трябва задължително да си зададе, за да не се окаже излъган в очакванията си към своя адвокат в съдебния процес.
Следващото ниво на образната ни пирамида са адвокатите, автори на документи и тектове от закона. Ако тяхното тълкуване на договор, който са съставили или на разпоредба на закона се възприеме от двете страни като достатъчно правилно и убедително, въпросът с възникналия правен спор ще приключи.
В правната ни система това може да стане на практика и с медиация, т.е. извънсъдебно уреждане на спора, макар същото да няма стабилитета на съдебно решение, което е съществен недостатък, който умело се използва от недобросъвестната страна с презумпция за отлагане във времето на създалата се неблагоприятна за нея ситуация. Ако преговорите пропаднат, крайната стъпка е завеждане на дело. В гражданското дело ищецът предявява иск пред компетентния български съд, описвайки в исковата си молба претенцията си, фактите и обстоятелствата от които тя произтича и искането си към съда /петитум/. В наказателното дело съответната Прокуратура, предявява в Съда обвинение /описващо извършеното престъпление/, като и в двата случая се връчва препис на ответната страна на предявеното пред съда оплакване.
От близо 17-годишната ми практика в цивилистиката /гражданския процес/, с изключения разбира се, ми прави впечатление, че все повече дела се завеждат от колеги-адвокати, които не специализират явяване на самия процес, но са компетентни в т.нар. предсъдебно производство. Макар полагането на изпит за адвокат, провеждан от Висшия адвокатски съвет за вписване като адвокат и въведената фигура на „младши адвокат“, което би следвало да свидетелства за определена степен на познание на съдебното производство, лично аз считам това за недостатъчно – с риск повечето колеги да се изправят срещу мен – но слеващите няколко реда искрено се надявам да ги накарат да размислят....
Представете си един общопрактикуващ лекар да Ви извърши мозъчна операция вместо мозъчен хирург, без да може да прецени какво ще установи като находка и предвиди изхода от интервенцията. Смятам, че е по-добре да дадеш битката на този, който може да прецени важността на всеки ход.
Много адвокати /за което като цяло е виновна икономическата обстановка в България/ завеждат дела, без да знаят какво да очакват при развитието на съдебния процес. Това се поражда от факта, че повечето колеги /около 90%/ завеждайки дела се надяват на постигане на споразумение, дори и в съдебна фаза. Искът се използва като инструмент към спогодба, която съдът ще одобри, или извънсъдебна такава и обикновено не му се посвещава цялостната подготовка – по разиграване, като в театър, на предстоящия съдебен процес от началото до края му.
Надеждата е една – стигне ли се до процес, страните /вкл. адвокатите им/ да бъдат подпомогнати от Съда. Да, но ноторно е, че съдиите не дават правни консултации и съвети – запомнете това, колеги!!!
Тук именно надеждата трябва да бъде контролът над конфликта да се поеме от съдебен адвокат. Казвам „надеждата“, защото твърде много адвокати без да притежават опит или умения за професионално участие в дадена област на правото /разбирайте дело/, все пак измаршируват до Съда и се „втурват в процеса“, което на този етап нашият Закон за адвокатурата, ГПК, НПК, АПК и ДОПК не могат да предотвратят.
Повечето хора знаят, че ако имат определен медицински проблем, техният личен лекар ще им препоръча специалист. Нито една болница в България не би предоставила на един лекар статута на „психиатър“, ако той не е специализирал в тази област.
Уви, нито законът в България, нито съдилищата предлагат на обществото такава специализирана защита, защото това не е счетено за необходимо. Така напр. при назначаване на особен представител или служебен защитник, съответният съд изпраща Искане до съответната адвокатура за определяне на адвокат. В това нямаше да има нищо лошо, ако обаче специализацията на адвокатите вписани в Националния регистър за правна помощ не се определяше от самите тях при подаване на Заявлението за вписване, а се оценяваше по друг начин – напр. след положен допълнителен изпит пред Висшия адвокатски съвет, още повече че по някои от делата материалният интерес е изключително голям или повдигнатото обвинение е за изключително тежко престъпление и респективно хонорарите са високи, а накрая, както се казва, сметката плаща „клиентът“.
И така с приближаването на процеса ние стигаме до най-горната част на лично моята, а и на известна част от колегите, пирамида. Тази част на правната система би трябвало да е доминирана от съдебните адвокати, които чрез сътвореното от тях установяват ръководните стандарти за посредници, тълкуватели и съставители на документи. Съдебният адвокат е този, който е „изкълвал“ до основи областта на правото, в която работи. Съдебният адвокат, както аз обичам да казвам на моите многобройни вече стажанти /огромна част от тях успешни магистрати/, е продуцент, режисьор и водещ актьор в една драма /най-вече по гражданските дела, където служебно начало вече, „уви“, няма/ и в тази драма залозите са съвсем истински.
За колегите съдебни пеналисти само ще допълня, че те са доста ощетени, тъй като не могат да участват в избора на съдебни заседатели, което за мен лично е сериозен недостатък, защото те са поставени на практика сред жури избрано по субективна преценка на Съдията.
Въпросът, който може би трябвало да си зададете най-вече, колеги, в.т. бъдещи, е: “Мога ли да направя така, че правосъдието да възтържествува?“
В последната седмица от мен искат помощ хора, т.нар. „клиенти“, загубили голям „залог“. В такива моменти ми се иска да имам възможност съм факир, който да извади жокера от ръкава си и да изиграе „театъра“ с финални аплодисменти, но уви.....в някои от случаите това не става и аз се чувствам ограбена от липсата на тази възможност. Някой ще си кажат- какво пък толкова, Съдът така е решил. Не съм съгласна с това, защото всеки мач с подаване на топка трябва да завърши с победа на най-добрия. Нали?
Всъщност съдебните адвокати са тези, които чрез примерите и опита на своите процеси определят водещите стандарти за постигането на такива взаимни компромиси. Казано по-картинно, резултатите на тяхната работа се стичат до дъното на пирамидата и влияят на преценката на онези, които се опитват да решат своите случаи в съда.
За мен е чест /някои ще кажат, че е пресилено, но нека помислят, оставяйки егото си/, че израснах като съдебен адвокат с магистрати, виждащи във всяко едно дело не папка с документи, а една истинска история. През годините взаимно черпехме едни от други познание за правдата и цената на „залога“. Поклон!
Тъкмо защото това е така, нужно е да изберем, колеги и „клиенти“, най-най-добрите таланти за съдебната банка.Хората трябва да имат увереността, че когато изпитанието настъпи, българското Провосъдие има отличен шанс аз успех!
За истинския съдебен адвокат е нужна практика и то голяма. Нужни са увереност, дисциплина и твърдост. По този път няма безплатен транспорт.
Стажантите често ми казват – Мисля, че искам да стана съдебен адвокат, какво трябва да направя?
Отговорът е един: Ако искаш да станеш добър съдебен адвокат, научи се да четеш, пишеш и говориш, и то незабавно. Това трябва да направите, защото това е основният предмет. Професията на съдебен адвокат е интересна, но- както ми казваше моят ментор /мир на праха му/ – самотна. В онези крехки начални години не разбирах напълно смисъла на тази дума, по-скоро се опиянявах от победите. Но......, сега вече разбирам значението им – нужни са солидни и широки познания в хуманитарните науки с акцент върху философията, историята и психологията. Непрастанно четене и перфектно, точно боравене с езика – това е сърцевината на адвокатските умения. Всичко, което прави адвокатът намира израз в написаните или изговорени в съдебната зала думи и в способността му да чете и разбира бързо написанато от други. Адвокатът, който владее езика до съвършенство, е вече стъпил с единия си крак върху своя по-посредствен противник, защото езикът на убеждаването е неговият единствен интструмент, макар че ГПК ни отнема този инструмент чрез възможността да представяме т.нар.“Писмени бележки“ /дано Съдът ги чете/.
Философията? Голяма част – съществена – от нашата професия, колеги. Голяма част от нашата професия е философия, защото ние носим отговорност за това, което ще се случи на ХОРАТА, които имат проблеми. И това е така, защото философията не се занимава с това, което нещата са, а с това което те трябва да са.
И в заключение искам да Ви кажа УВАЖАЕМИ, че за съдебния адвокат е важно да има собствена философия, която да го направлява при упражняване на огромната му власт /защото повярвайте ми той я има/ и да владее философските принципи така, че да дава в съдилищата импулс за нови правила и прецеденти, които да са привлекателни и човечни. Такъв импулс реализирах с образуване на Тълкувателно дело №7/2016 год. на ВАС, насрочено в открито заседание на 03.10.2017 год.
Пожелавам на Вас и на себе си да мислим изпреварващо и да предвиждаме какво може да се случи – това са жизненоважните съставки на успеха в много човешки начинания!
Искрено Ваша: адв.Райна Аврамова